Отхвърляли са ме от няколко интервюта за работа – за масажист

Живеех и с тримата.

 

На 23 г. останах напълно сама. Объркана. Безпомощна. Попаднах в лоша компания и загуба на памет за следващите няколко години. Имаше моменти, в които просто не ми се живееше.

 

На 27 г. срещнах бащата на детето си и малко преди да навърша 28 години родих своя син. 1-2 години бях щастлива. Или поне така си мислех.

 

На 29 г. се разделихме, а на 30 години имаше моменти, в които нямаше какво да ям. Заспивала съм гладна. И отново безпомощна.

Отново няколко години на безпаметност и кофти компании.

 

На 37 г. след тежка раздяла с мъж и отвратителен период на връзка, взех решение да променя живота си.

Теглих кредити, за да плащам обученията си.

Работех, връщах кредити и отново теглех.

Обучение след обучение, кредит след кредит…

 

Сега съм на 41. Графикът ми е пълен за месец напред. Продължавам с обученията, които са все по-сериозни и все по-скъпи. За по-малко от една година промених изцяло визията на своята работа. Инвестиция в новата визия. По същото това време закупих и мечтана от мен кола.

 

Създадох Академия за масажисти Милена Цветкова и вече имаме първите завършили, с невероятни резултати със своите клиенти. Изплатих всички останали кредити и заеми. Почивки. И все по-скъпи обучения.

 

Продължавам напред да развивам себе си и своя бизнес.

От отчаянието и самотата – до успешен бизнес и изграждане на име.

 

Чрез публикациите си и личния пример все повече мъже и жени преоткриват себе си. И силата на всеки един от нас да се справи с трудностите.

 

 

За целия период на трудностите бях отхвърлена от няколко интервюта за работа за масажист.

 

На едното място ми казаха „Твърде квалифицирана сте за нашето студио. Ние работим с ваучери.“ От това интервю си тръгнах разревана, защото в джоба си нямах пари за храна дори.

 

От друго интервю за работа, отново за масажист – „Не сте подходяща за работата“. И от това интервю се прибрах отчаяна и отново без пари.

 

Последваха и други интервюта за работа, за които не ме одобриха.

 

2014 г заминах за морето. Синът ми беше на 2,5 г. За 4 месеца го видях 3 пъти. Най-трудният ми период в живота. Окапа ми косата от стрес. Нямах приятели и нямаше с кого дори да говоря.

 

Върнах се и отворих първото си студио. Защото видях, че в това ме бива. Графикът ми на морето беше пълен. А колегите, с които работех ме обиждаха и говореха зад гърба ми. Бях отчаяна, но не спирах и тогава да уча. Ставах сутрин в 6:00 часа и ходех на плажа, да чета. А след това работех по 12 часа, за да събера пари. Към този момент дължах много.