БЛОГ

Виждаме ли децата си? Тяхната дарба. Техният талант. Виждаме ли къде „горят“ Чуваме ли ги? Знаем ли от какво имат нужда?

Ах… ние, жените – как дълбоко в себе си заключихме своята нежност. Своята уязвимост. Станахме силни, борбени, стегнати… замръзнали.

Спри – спри да обвиняваш другите. Осъзнай и приеми, че точно ТИ си единственият човек, от когото зависи твоето щастие.

Май не си даваме сметка, че за да построим нещо ново, първо трябва да разрушим старото. Стари вярвания. Стари очаквания. Стари мечти. Цял един живот, който познаваме и сме живяли.

Да съм „силният пол“ – НЕ, благодаря! Светът тотално се обърна с главата надолу. Толкова много красиви жени. Красиви, умни, интелигентни, възпитани, с чувство за хумор, работещи жени. И … САМИ.

Замислих се колко ни е трудно да бъдем мили един с друг. Да поздравиш непознат, сутрин, разминавайки се. За хората, това изглежда странно.

Как се обръщаме към нашия партньор, към нашите приятели, към своите братя и сестри, към своите родители

Стресът е сложна поредица от физически и биохимични реакции към силни емоционални дразнители. Факторът на потиснатите емоции води до редица хронични заболявания

Да замръзнеш и да спреш да живееш. Да си жив, но не сред живите. Да бъдеш затворен като в клетка, заклещен между четири стени, притиснат като в менгеме …в собствената си трагедия, в собствения си живот.

Усмивката Е НАЙ-ЦЕННОТО. Усмивката отваря хиляди врати. КОЛКО ЧЕСТО СЕ УСМИХВАШ ТИ? Аз лично ВСЕКИ ДЕН…. че и по ЦЯЛ ДЕН.

Добре дошла, Светлина! Аз те чаках. Чаках те сред Тъмнина. Но знаех, че ще дойдеш…, че все някога ще дойдеш.

Звучи страшно, НАЛИ? За всички нас жени, които през годините се научихме да бъдем повече „мъже“, отколкото Жени. Да пуснеш контрола е най-ценното и най-трудното за всяко „мъжко“ момиче.

Ние жените знаем ли КАКВО е хармония да бъдеш СЕБЕ СИ? Разбиране и приемане … на СЕБЕ СИ. Любов и топлина … КЪМ СЕБЕ СИ.

Любимо ми е напътствието за живота ми: „Влез в правия път! „Че КОЙ определя какъв е „правият път“? Има някаква закономерност ли?

Ти си най-важният човек на света за себе си.

Жената е: Усмивка… Жената е: Прегръдка… Жената е: Топлина… Жената е: Смирение… Жената е: Мила, нежна и добра… Жената е: Женственост… Жената е: Танц… Ти избираш какъв да бъде той. Жената е: Като вода, адаптивна. Пусни контрола и бъди Жена. Жената НЕ контролира. Тя се наслаждава на живота.

„Не сте подходяща“ – беше отговорът, който получавах, няколко пъти

Тази сутрин се събудих отново с мисълта за теб. С копнеж по теб. И ти написах това: Тръгвам си от теб, момче. Смирена и тиха. С любов и топлина в сърцето си и с усмивка на лицето. Избирам СЕБЕ СИ.

Имаш пълното право да се сринеш, НО НЕ И ДА СЕ ОТКАЖЕШ! Когато родителите ти починат. Когато си болен. Когато си лъган. Когато те изоставят. Когато си бил малтретиран. Когато постоянно се бориш да успееш, а отново усещаш, че си се провалил.

Кратък разказ за болката от загубата на родител

Изход винаги има. Заставам с позицията си и моята лична история по темата с домашното насилие.

Кой СИ ТИ? Трудно е да избягаш от миналото. Трудно е да повярваш в себе си, когато никой друг не вярва в теб.

17 години.
Точно толкова години бях в забвение. В забрава. В тъмнина. В загуба.
Загубих себе си.