Добре дошла, Светлина!
Аз те чаках. Чаках те сред Тъмнина.
Но знаех, че ще дойдеш… че все някога ще дойдеш.
Изминахме дълъг път с Тъмнината. Живеехме си.. ей така… едни 17 години в зависима дружба.
Но вътре в мен, аз чувствах ТЕБ, СВЕТЛИНА.
17 години.
И колко много НЕспомени. Празно е.
Как изобщо оцелях, не знам?! 🤔
Може би, точно ТИ, Светлина, запази частицата в мен жива?
Днес е ВЕЛИК ден за мен.
Изпълнена съм цялата с ТЕБ, Светлина.
И с твоята сила, топлина, любов…
отивам ЗА СВОЕТО НАЙ-ТЕЖКО преживяване.
С теб съм готова да се изправя лице в лице … срещу Тъмнината.
Челен сблъсък с всички подтиснати спомени, болка, тъга, загуба в Тъмнина.
За една година не само открих Светлината в мен, но се изпълних изцяло в Светлина. И това ми даде СВОБОДА.
Свободата да бъда СЕБЕ СИ.
Да преоткрия СЕБЕ СИ.
Да заобичам СЕБЕ СИ.
И да бъда благодарна.. за всеки миг, всяка среща, всяка трудност, всяка болка по моят дълъг път.
Добре дошла, СВЕТЛИНА!
Аз те чаках. И те дочаках.
Благодаря ти, че БЕШЕ с мен, когато бях в Тъмнината!
Днес отпътувам към СЕБЕ СИ.
Най-трудният и дълъг път е да се сблъскаш СЪС СЕБЕ СИ.
Да опознаеш болката си.
Травмите си.
Тъгата си.
И да приемеш.
Да се смириш.
Да се освободиш от предразсъдъци, от гняв, от тъга, от болка.
Да живееш в Светлина.
Да живееш в СВОБОДА.
Да обичаш СЕБЕ СИ.
Да уважаваш СЕБЕ СИ.
Да приемеш другите ТОЧНО такива, каквито са.
Да даваш пространство.
Да бъдеш ЛЮБОВ.
Добре дошла, Светлина! ❤️
Автор: Милена Цветкова
Фотография Zlatina Filipova Photography