„СИЛНИЯТ ПОЛ“ – НЕ, благодаря!

Да съм „силният пол“ – НЕ, благодаря!

Светът тотално се обърна с главата надолу 😱

Толкова много красиви жени. Красиви, умни, интелигентни, възпитани, с чувство за хумор, работещи жени. И … САМИ.
И се чудят защо?!

А от тях се чува: „Искам силен мъж, ама да е по-силен от мен! Защото съм силна жена.“
Благодаря, но това НЕ Е ЗА МЕН!

Родена съм ЖЕНА.
Жената НЕ трябва да е силна.
ЖЕНАТА Е НЕЖНОСТ И ДОБРАТА.
ЖЕНАТА Е УЯЗВИМОСТ.
И НЕ вярвам в това съревнование между половете.
НИЕ СМЕ РАЗЛИЧНИ.

Защо е тази битка между половете?
Защото жените все се бутат да са по-силни от мъжете?
Защо казват „Аз съм по-добра от него.“?
Защо НИЕ ЖЕНИТЕ СПРЯХМЕ да бъдем ЖЕНИ???

Не гледам телевизия. Но пусто има предавания, с които се ангажирам да гледам, вместо да си чета книгите.
Но в книгите това ВЕЧЕ не го пише.
Не пише за „модерното“.
За тези въпросните „СИЛНИ ЖЕНИ“. Които могат с всичко САМИ да се оправят.

Бях там, момичета.
Спорила съм с мъжете: „Ти ли бе? Я ме виж колко съм силна, успяла, кадърна… ала бала“
УЖАС!!!

ХАЙДЕ, СТИГА ТОЛКОВА!!!!
НЯМА МЪЖ, който да откаже помощ на жена.
Няма мъж, който да не иска да услужи на жена.
Няма мъж, който да не иска да й даде.
Особено, когато мъжът обича жената!
Само, че ние жените не знаем как да си поискаме от тях.
Станахме иззискващи, взискателни и контролиращи.

И всички тези „самостоятелни жени“ „реват“, че няма мъже. И са прави. За тях няма.
Защото и на мъжете им писна.
„Като можеш да се оправяш сама, давай!“ и той се оттегля.

НИЕ СМЕ СИ ВИНОВНИ.
НИЕ ЖЕНИТЕ им иззехме функциите.
Иззехме им мъжествеността.
Иззехме им желанието да НИ ДАДАТ.

Защото, ИМА истински, великолепни, раздаващи се мъже.
О, Боже!
ИМА ГИ.
Не са някакъв мит от приказките.
ИСТИНСКИ СА.
ВИЖДАЛА СЪМ ГИ.

Повече от година, откакто изоставих всички тези глупости за „силната жена“.
И около мен започнах да виждам КОЛКО МНОГО ПРЕКРАСНИ МЪЖЕ, КАВАЛЕРИ ИМА!

Мога и сама да се справям. АМА, НЕ Е НУЖНО.
Вече не се притеснявам да търся помощта на мъжете. Напротив. Бутилка с вода вече сама НЕ си отварям. И не, защото не мога. А защото ми харесва мъж да го направи за мен.
Аз съм от жените, на които постояно им отварят врата я в магазина, я на входа, я на колата.
Аз съм от жените, на които винаги ще се намери поне един мъж, който да ме попита: „Здравей, как си? Имаш ли нужда от нещо?“
Аз съм от жените, на които в заведение, мъжът винаги ще предложи да плати цялата сметка.
И още хиляди примери мога да ви дам.
И не! Това не са мъже, с които съм интимно близка. Някои са приятели, с които съм израстнала, други са приятели от скоро, трети са съседите от блока, а някои дори са на по 70г. ДА! Мъже на всякаква възраст, познати и непознати, тичат да ми отварят вратата.
Обожавам мъжките ръце. Толкова силни, но могат да бъдат и толкова внимателни и нежни, когато докосват жената.
Обожавам да бъда сгушена в мъжки ръце и да бъда уязвима.

Защото ВЕЧЕ ЗНАМ.
ЖЕНАТА Е….
Доброта
Усмивка
Щастие
Нежност
Топлина
Усмивка, казах ли 😉

А ние жените СПРЯХМЕ да се усмихваме …
Колко малко всъщност му трябва на този свят, за да стане по-добър.
Жената да застане на своето място и да освободи мъжката позиция ЗА МЪЖЕТЕ.
Мъже и Жени, ние СМЕ РАЗЛИЧНИ. И в това е чара на света.

Аз съм от хората, които вярват… Не!
Аз съм от жените, които вярват в ЛЮБОВТА!
Аз съм от жените, които ПОСТОЯННО в работата си виждам ПРОМЯНАТА.
И колко много, ние жените ИЗОБЩО не осъзнаваме как промяната дойде от нас.
СТРАХ ни е да бъдем уязвими.
СТРАХ ни е да поискаме помощ.
СТРАХ ни е да бъдем себе си.

Най-голямата слабост на жените е тяхната най-голяма сила.
УЯЗВИМОСТТА!
Моята слабост е моята най-голяма сила.

„Мога да живея без теб, но искам с теб!“

„Да върнеш себе си… на себе си“ философията на моята работа и ежедневие.