Днес се замислих колко ни е трудно да бъдем мили един с друг.
Да поздравиш непознат, сутрин, разминавайки се.
За хората, това изглежда странно.
Аз поздравявам.
Често поздравявам непознати. Винаги с усмивка. Виждам техните реакции. Някои се притесняват, други също се усмихват.
И колко малко всъщност му трябва на човек..
ЕДНА УСМИВКА.
ЕДНО „ДОБРО УТРО!“
Сутрин в парка с кучетата, е лесно.
Всяка сутрин, едни и същи сме. Усмихваме се един на друг и се поздравяваме.
Обаче… на улицата е различно.
А какво пречи, ако всяка сутрин се разминаваш с едни и същи хора, да ги погледнеш и с усмивка да кажеш „Добро утро!“
И ей така.. съвсем с лекота да започне деня..
с усмивка.
Предизвиквам те!
Усмихни се на някой непознат!
Поздрави го с „Добро утро!“
Пожелай му „Усмихната седмица!“
Ей така… с любов … и с усмивка.
Подарявам ви моята усмивка.
Поздравявам ви за Добро утро!
Добро утро, Вселена!
