ИЗХОД ВИНАГИ ИМА!
ЗАСТАВАМ С ПОЗИЦИЯТА СИ И
МОЯТА ЛИЧНА ИСТОРИЯ ПО ТЕМАТА С НАСИЛИЕТО
Била съм малтретирана – ДА!
Март 2004 г. – смъртта на моята любима и единствена баба.
Април 2005 г. – смъртта на моята майчица, най-добрата ми приятелка.
Януари 2007 г. – смъртта на единствения ми дядо.
Хората, с които живеех от самото ми раждане. Моето семейство. Моята подкрепа, закрила и опора.
Баща ми, който живееше само на два светофара от мен, НЕ СЕ ИНТЕРЕСУВАШЕ за мен.
Бях само на 22 г., когато животът ме връхлетя с цялата си мощ… и ме сгромоляса.
Загубих най-добрата си приятелка. Загубих своето семейство.
Тогава още не знаех, че това е пътя И към загубата на СЕБЕ СИ.
Треперя и тялото ми изпада в безтегловност пишейки ви всичко това…
Февруари 2007 г. се запознах с мъж, в когото вярвах. Или мъж, в когото се „вкопчих“…, защото БЯХ ОСТАНАЛА САМА.
Обгрижваше ме. Обичаше ме. Водеше ме по скъпи места. Купуваше ми скъпи дрехи. Говореше ми красиви неща.
Изобщо като в приказките…
УЖ!
В началото беше само с по един юмрук. Едната седмица ходех с насинено ляво око. На следващата седмица насиняваше другото. И така. Раздели. После идваше и с цялата си любов обясняваше как няма да се повтори. Пееше песни под балкона ми. Големи купони с много хора и пред всички викаше „Обичам тееее! Разбираш лииии“
И после пак удари.
Докато една сутрин (а бяхме разделени) дойде и ме изкара с ритници от едно заведение, в което бяхме излезнали с приятели. През целия център на София ме биеше и буташе и НИКОЙ не се намеси. Хората само гледаха.
Прибра ме вкъщи…
Удряше ми главата в плочките. Риташе ме в корема и където му падне.
Риташе СИЛНО.
Седмица лежах със спукани ребра.
Разбира се, че повече НЕ СЕ ВЪРНАХ при този мъж.
А той се връщаше… и връщаше.. и обясняваше как „Това няма да се повтори. Обичам те!“
Обърнах се и му казах: „Аз погребах цялото си семейство.
Преживях го. И ТЕБ ЩЕ ПРЕЖИВЕЯ„.
Продължих напред. БЕЗ НЕГО. И без семейството си. И без приятели, защото вече бях започнала да се затварям в себе си.
Криех се от света.
Сега поглеждайки назад ВСЕКИ ДЕН БЛАГОДАРЯ, че АЗ УСПЯХ!
Днес все повече жени, които идват при мен, споделят за същите преживяни състояние и връзки.
Той: „Няма да излизаш с мен. Не искам хората да те виждат с мен. Много си грозна и дебела. За нищо не ставаш.“.
Друг той: „Ти си грозна. Виж колко си провиснала. Кой друг ще те обича. Само с мен можеш да бъдеш.“.
Друг друг той: „Какво ме заниваваш със себе си. Я си гледай детето. То само пречи. Не ме интересуваш.“.
Това са различни жени, с различни мъже, различни случаи, но В СЪЩАТА СИТУАЦИЯ.
Когато ви казвам
„ЩОМ АЗ УСПЯХ, МОЖЕ ВСЕКИ!“
Е защото АЗ БЯХ ОСТАНАЛА НАПЪЛНО САМА и въпреки това, УСПЯХ!
Нямала съм пари за храна. Спирали са ми тока, защото нямах пари да си го платя. Нощи, когато не съм заспивала от глад, защото нямаше какво да ям. Нямаше и към кого да се обърна една супичка да ми донесе.
НО НИКОГА НЕ ПРЕДАДОХ СЕБЕ СИ!
Въпреки че все повече губех себе си….
ВЯРВАМ, ЧЕ ВСЕКИ МОЖЕ ДА БЪДЕ СЕБЕ СИ!
Да бъде свободен!
Да бъде щастлив!
„Приеми СЕБЕ СИ!
Спри да се самосъжаляваш!
Спри да обвиняваш другите за своите несгоди!
Отпусни се!
Затвори очи!
Вдишай дълбоко!
Обичай се!
Всичко е наред! Животът е прекрасен! Ти си прекрасен!“
