МИНАЛОТО

Трудно е да избягаш от миналото.

Трудно е да повярваш в себе си, когато никой друг не вярва в теб.

Трудно е да загърбиш чужди убеждения за живота.

Трудно е да загърбиш чужда ценностна система.

 

Особено, когато постоянно чуваш:

„За нищо не ставаш“

„Няма да се справиш“

„Това не е възможно“

„Не се занимавай с глупости. Влез в правия път“

Правият път ЗА КОГО?

 

Трудно е, когато си бил изоставен.

Когато си бил пренебрегван, или предаван.

Когато си бил отхвърлен.

Когато са те унижавали, обиждали.

Когато пред теб се е извършила поредната несправедливост.

Когато цял живот си усещал липсата на бащата.

Или липсата на майката.

 

Когато си бил малък и си се чувствал сам, сред хората.

 

Пренебрегваме собствените си убеждения, за да се впишем в обществото.

 

Ставаме ревниви, мнителни, контролиращи, или латентни/сковани, зависими, мазохисти, гневни, сърдити, тъжни.

 

И всичко това води до:

* главоболия

* мигрена

* болки във врата

* болки в гърлото

* подуване на крайниците

* задържане на вода

* образуване на целулит

* и още и още …

 

И всичко това влияе върху твоята СЕБЕСТОЙНОСТ!

Влияе върху твоята СЕБЕОЦЕНКА!

И най-вече влияе на ТВОЯТА СЕБЕОБИЧ!

 

Как можеш да обичаш другите, когато не обичаш себе си?!

Истината е, че не можеш. Даваш САМО ТОВА, което съдържаш в СЕБЕ СИ!

 

Ти НЕ си твоето минало, НО твоето минало е част от теб!

И това е твоят ресурс, за да промениш живота си и наредиш картите в твоя полза.

 

После вече става лесно.

 

Приеми миналото си!

Приеми себе си точно такъв, какъвто си!

Смири се с всички тези тъжни, зловещи моменти от живота си, когато си искал да се откажеш от всичко, дори и от живота.

 

Знам, че е трудно.

17 години бях в най-зловещата тъмнина. Без приятели. Без надежда. Без храна дори. Но най-вече бях без любов. Отчаяна. Тъжна. Самотна. Объркана. Изгубена.

 

Но се научих.

Като Феникс извисил се над пепелта.

С гордост и с любов към себе си!

Защото АЗ УСПЯХ!

 

Вярвам, че можеш и ТИ!