ВИЖДАМЕ ЛИ ДЕЦАТА СИ

Виждаме ли децата си?
Тяхната дарба.
Техният талант.
Виждаме ли къде „горят“?
Чуваме ли ги?
Знаем ли от какво имат нужда?

А ти какъв искаш да станеш, когато пораснеш?

Скъпи родители, скъпи ВЕЧЕ пораснали деца.
Извинявайте!
Скъпи възрастен,
Какви бяха твоите мечти, когато беше на 8г.?
Или когато стана на 12 години и вече имаше други мечти?!
Или на 14, когато животът ти поднесе нови възможности и оттам дойдоха и новите мечти?
Какъв искаше да станеш, когато пораснеш, скъпи възрастен?

На 9-и май 2025 г. синът ми Кристиян участва в пиеса по Шекспир, поставена на сцена пред цялото училище. Тогава все още беше 7м-и клас и предстояха така „вълнуващите“ за всички НИ изпити след 7-ми клас.

В онзи момент за първи път ВИДЯХ таланта на своето дете. До тогава, повече от година ходеше на уроци по математика и български език. Искаше да учи ветеринарна медицина, заради голямата му любов към животните. До последно ровех, питах, търсех къде и как може да се развива в тази посока. Бях „горда“, че ще бъде лекар.
ДО ОНЗИ 9-И МАЙ, когато ВИДЯХ ТАЛАНТА МУ.

А истината е, че няколко седмици преди първата му изява на сцена, ПУСНАХ КОНТРОЛА.
Ей, така! Спрях да се „вълнувам“ за изпитите и оценките му от тях. Спрях да се тревожа къде ще влезе… какво ще учи… ще се справили…. и тн.
ЕЙ ТАКА!
Когато пуснах контрола ВИДЯХ синът си.

Децата ни НЕ СА наша собственост.
Имат СВОЙ ПЪТ. Свои мечти. Свои трудности, през които да минат.
Ще падат.
Ще стават.
Понякога ще ги боли. Май по-често ще ги боли в началото, но само така могат да се научат… да вървят СВОБОДНИ, по СВОЯТ ПЪТ!

Когато пуснах контрола върху собственото си дете, тогава ВИДЯХ и неговия талант.
Видях това, в което така страстно гори.
Да бъде актьор за него е повече от щастие и свобода.
А да има подкрепата на своите родители, му дава криле, за да се развива… и да расте, обичайки това, което прави.

На 8-ми февруари 2026 г. беше първият му изпит в новото училище. Това не беше просто изпит. Това беше истински СПЕКТАКЪЛ на толкова много талантливи деца.
И всички ние присъстващи се смяхме, радвахме и разбира се плакахме от щастие ПРЕД таланта им.
Дори за миг никой в публиката не усети тяхното притеснение.
Преживяхме всичко, което се случваше на сцената… С НАШИТЕ ДЕЦА.

И колко по-лесно ни е на нас родителите да „поправяме“ децата си… вместо да погледнем и „поправим“ себе си…
Или вместо ПРОСТО да ги попитаме и да ги чуем:
„От какво имаш нужда?“
„Как се чувстваш?“
„Какво харесваш?“
„Какво не харесваш?“
„КАКЪВ ИСКАШ ДА СТАНЕШ, КОГАТО ПОРАСНЕШ?“

МОЖЕШ ДА БЪДЕШ ВСИЧКО, КОЕТО ПОЖЕЛАЕШ!
ВЯРВАЙ!